На 16.11.2007 година отново гостуващ лектор на Народна библиотека ”Иван Вазов” Пловдив беше Нанси Болт, Директор на проекта ABLE /Американско-български библиотечен обмен/.
Работната среща е продължение от обучението „Библиотечното застъпничество”, проведено на 10 май 2007 г. за повече от 80 библиотекари от Пловдивска област. 
На всички участници от първото обучение беше раздаден работен лист за определяне на ключовото послание на застъпническата кампания. Тези библиотекари от Пловдивска област, които попълниха и изпратиха листовете, бяха поканени на втората работна среща с Нанси Болт. На презентацията и «Ефективно лобиране» присъствуваха 36 участници, които се обучиха как успешно да довеждат библиотечните послания до законодателните органи, медиите, унивеситетските общности, обществениците и училищни дейци, т.е. до всички, които оформят общественото мнение за библиотеките. Знанията за успешно лобиране ще помогнат на библиотекарите да комуникират успешно с всички законодателни органи от които зависи промяната на законодателството за библиотеките или друго административно действие.
На 7.12.2007 г. продължава третия етап от обучението за застъпничеството с темата ”Комуникативни умения на библиотечните специалисти” с лектор гл.ас. д-р Иванка Мавродиева от катедра „Реторика”Философски факултет, СУ”Климент Охридски”.
Стефка Илиева, методист в Народна библиотека „Иван Вазов” Пловдив
Народна библиотека „Иван Вазов” Пловдив, отдел „Методичен”, Общински читалищен съвет Пловдив, Сдружение на НЧ община Марица Сдружение на НЧ община Родопи, Регионално дружество на СБИР
приключи конкурса „Как библиотеката промени живота ми ?”/ Читателски истории за значението и ролята на библиотеките в живота на хората от общините Пловдив, Родопи и Марица/.
Спчелили първо място:
- Блага Петрова, НЧ”Младост” Пловдив за ”библиотекар, допринесъл най-много за развитието на читателите”.
- Таня Атанасова Чунтова- Категория „възрастни читатели” за читателска история, номинация на Общински читалищен съвет Пловдив.
- Георги Левов, ученик от ІV клас, ОУ”Елин Пелин”, читател на библиотеката при НЧ”Гого Мавров” гр. Пловдив.- Категория „деца”, номинация на Общински читалищен съвет Пловдив.
- Димитрия Иванова от с. Брестник- номинация на Сдружение на НЧ Родопи.
- Стела Топалова, ученичка от с.Труд, община Марица, номинирана от Сдружение на НЧ Марица.
Благодарим на всички участници в конкурса!~
Честито на победителите!
Предлагаме на Вашето внимание една от конкурсните работи, посветена на Народна библиотека «Иван Вазов» Пловдив.
Как библиотеката промени живота ми?
Казват, че мишката ще изяде книжката. Когато чух това, първо се сетих за малкото животинче, което обича да гризе кориците на книгите, да се крие на топло в къщите през зимата и да дразни котката, показвайки черното си носле от малката си къщурка. После ми обясниха, че всъщност мишката е компютърната мишка с която си служим, когато искаме да изберем дадена икона от монитора, да играем на някоя игра, или да потърсим нещо в интернет. Тази мишка явно е по-коварна от сивото мъниче, защото много хора смятат, че във времето на високите технологии компютърът ще измести традиционните книги, откъдето черпим информация за различни неща – от това как работи човешкото тяло, до това има ли живот на другите планети. Замислих се и си спомних за малките книжки за оцветяване, които получавах като малка, за времето, когато баба ме учеше да разпознавам моята буквичка, тази на мама и татко,сетих се и как батко ми четеше приказки – тогава толкова ми се искаше да мога и аз като него да чета – гладко и хубаво.
Всичко това изплува в съзнанието ми и ми стана приятно.Погледнах компютъра върху бюрото, а после лавиците до стената. Нима бяха прави онези, които твърдяха, че скоро книгите ще бъдат просто компактдискове и ще загубят мириса си? Тогава няма да можем да прелистим страниците и да усетим как самият допир с тях ни променя.
Посегнах към една от книгите на лавицата – беше с кожена корица, а страниците и – пожълтели. „Под игото” от Иван вазов – книгата беше от времето, когато моята баба е била ученичка и някои думи бяха със странен правопис.
Седнах на компютъра и открих в интернет текста на „Под игото” – бели, еднакви електронни страници – можех да променя шрифта или да оцветя страниците в жълто, но те нямаше да заприличат на бабината книга.
Изведнъж разбрах: компютърът събира много информация и е полезен, но трябва да има място, откъдето тази информация идва.
Разбира се! Книгите! Мястото, където те се съхраняват , е библиотеката. Реших да отида и да видя дали там ще намеря потвърждение на заплахата за изчезването им.
Народната библиотека в Пловдив носи името на Иван Вазов и се намира на същата улица. До входа и се стига по високи каменни стъпала – като път към храм. На партера има голяма зала с пътека по средата. От двете и страни са наредени дълги редици шкафове, а в дъното на тази пътека са хората, които обслужват читателите. Отидох до една от служителките и я помолих да ми разкаже за библиотеката и да ми покаже книгите, с които тя разполага. Жената се засмя и каза, че всъщност всички книги са пред очите ми. Огледах се и видях само шкафчетата, покрай които вече бях минала. Някои от тях бяха отворени и хората разглеждаха малки картончета, на които очевидно пишеше нещо. Приближих се, отворих едно от шкафчетата, взех едно картонче и на него открих автора, заглавието и годината на издаване на книгата. На картончето пишеше и други, неразбираеми за мен неща, но най-много ме заинтригува номерът в горния ляв ъгъл.
Попитах една от библиотекарките какво означава той. Тя ми обясни, че в шкафчетата се съдържа цялата информация за книгите, които се съхраняват в библиотеката. Те са подредени по азбучен ред, според името на автора. Номерът, който и показах, както и другите цифри на картончето, означавали къде може да се намири книгата.
Зачудих се къде всъщност държат всички тези книги. Тогава жената стана мой екскурзовод – показа ми помещението, откъдето всеки читател може да си вземе книга и да я прочете вкъщи. Разбрах, че има и такива книги, които могат да се четат само в библиотеката. Те се намират в читалните – големи и светли зали с удобни маси за четене. Открих, че има читалня за хората, които се интересуват от художествена литература, отделна за онези, които имат нужда от знания по география и история; за медицинските и технически справочници и книги е създадена отделна читалня; интересуващите се от изкуство също могат да намерят в отделна читалня информацията, която ги интересува.
Когато влязохме в читалнята за художествена литература, забелязах в дъното и врата и попитах къде води тя. Моят екскурзовод ми обясни, че това е специална читалня за редки и ценни книги. Огледах се и казах, че според мен в читалните не могат да бъдат събрани всички книги, които са описани в каталога. Жената, която ме развеждаше из библиотеката, отново се усмихна и ме поведе към един асансьор. Нямах представа къде ще ходим, защото отвън сградата изглеждаше двуетажна и ние бяхме на втория етаж, първия вече разгледахме, а тя се канеше да ме води някъде другаде.
Качихме се на следващия етаж и тя ми обясни, че освен читални, библиотеката има и хранилища, разположени във високия корпус на сградата, който се вижда само ако идваш откъм гърба и. В тези хранилища се съхраняваха не само книги, но и списания, вестници, документи. Видях някои от тези помещения, усетих мириса на пожълтелите листове, на старите книги и вестници.
Когато приключихме обиколката, жената ми разказа историята на пловдивската библиотека. Тя е създадена от Йоаким Груев през 1879 г., тогава Пловдив е бил столица на Източна Румелия. Първоначално в нея е съхранявана сбирката от книги на българското ученическо дружество в Одеса. За създаването на библиотеката спомага и Найден Геров, който тогава е учител в гимназия „Св.св.Кирил и Методий” – първата българска гимназия.. По-късно за развитието на пловдивската библиотека работят П.Каравелов, П.Р.Славейков и самият Вазов.
Първата сграда, в която се помещава библиотеката, е на днешния площад „Съединение”, в сградата на сегашния музей на Съединението. В Източна Румелия е приет закон, според който от всяка книга, издавана в Пловдив или другите градове, трябвало да се изпращат по два екземпляра в библиотеката. Така информацията се съхранявала.
Стана ми любопитно и открих, че най-голямата библиотека в България днес е Народна библиотека „Св.св.Кирил и Методий” в София, която е открита само година преди пловдивската.
Най-известната в древността библиотека пък била Александрийската, която разполагала с около седемстотин хиляди свитъка и била едно от най-ценните съкровища на древния свят.
Върнах се вкъщи и отново разлистих пожълтелите страници на „Под игото”. Баба ме видя и ми разказа, че това е първата книга, която е прочела сама още като малко дете, защото тогава приказките никак не и харесвали.Попитах я защо някои думи са написани различно, а тя отговори, че правописът е бил друг.
Вечерта не седнах пред компютъра, а зачетох новото издание на „Под игото” и ми стана хубаво. Едва тогава разбрах – мишката и компютъра не са конкуренти – те се допълват. Важното е да не забравяме, че първо е книгата, първо е словото, а чак след това технологията. Книгата разказва за толкова неща – за това как са живели хората, които са я чели, какво са искали да знаят, как са писали и какво ги е вълнувало.
Представяте ли си колко хора помнят книгите!
Диана Морева
Пловдив
ул.”Леонардо да Винчи” 64
ОУ „Д.Хаджидеков” – VІІ „б” кл.
тел. 62-22-90 |
