 |
Първият й уредник е известният руски публицист Ал. Башмаков. Основата на нейния фонд полагат книгите на Венелиновата библиотечна сбирка, собственост на българското ученическо дружество в Одеса, пренесена в България през 1876 г. и предадена на пловдивското училище "Св. св. Кирил и Методий" с активното съдействие на Найден Геров и граф Н. Б. Игнатиев. През 1881 г. Областното събрание на Източна Румелия приема "Закон за свободата на печата". Съгласно чл. 3 от този закон всяко печатно произведение, издавано в Пловдив и в другите градове на Румелия, е предавано в 2 екземпляра на библиотеката. Така тя става национален архив на Южна България до 1885 г. След Съединението на Княжество България с Източна Румелия (1885 г.) библиотеката продължава да се развива и урежда като втора национална библиотека в нашата страна. Със закон за депозита на печатните издания, утвърден през 1897 г. отново е определена да получава и съхранява всяка печатна единица, издадена в България, задължение, което се регламентира и от най-новите правителствени документи. За организацията, устройството и развитието на библиотеката в първите й години голям принос имат Петко Каравелов, Константин Величков, Иван Вазов, Захари Стоянов, П. Р. Славейков, Хр. Г. Данов и др. Библиотеката е била ръководена от родолюбиви и високообразовани директори като Ал. Башмаков, Стефан Ботев, Стоян Аргиров, Борис Дякович, Иван Радославов и др. Преместването в нова сграда през 1974 г. спомага за утвърждаването на съвременната й структура и модернизиране на дейността й. |
|
