ЗА НАС

biblioteka_1902

Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив е втората по големина в България и изпълнява функциите на второ национално хранилище на българската книжнина. Библиотеката има голям принос в опазването на българското културно-историческо наследство.

Народната библиотека в Пловдив е първата културна институция в Южна България. Тя се създава като Областна библиотека и музей на Източна Румелия, за да задоволи социалните потребности от образование и наука на новоучредената след Освобождението автономна област и да съхрани паметниците на българската писменост и култура. През този период Пловдив е културна столица на целокупна България. Тук живеят и творят Найден Геров, Йоаким Груев, Константин Величков, Христо Г. Данов. По-късно идват Иван Вазов, Петко Славейков, Петко Каравелов, Захари Стоянов.
Създадена е през 1879 г. по личната инициатива и с усилията на видния възрожденски учител и деец Йоаким Груев, тогавашен директор на Дирекцията на Народното просвещение в Източна Румелия. За първо книгохранилище се определят част от помещенията на Дирекцията. 
Основателите на Народната библиотека в Пловдив Йоаким Груев, Константин Величков, Петко Каравелов са ярки личности, участвали пряко или косвено в учредяването на института, целенасочено изграждан като националното хранилище на Източна Румелия, архив на българската книга, общообразователна универсална библиотека с функции на научен институт. Тяхната идея се разгръща в историята на библиотеката до наши дни, за да докаже демократизма, идеализма, далновидността и отношението на високо ерудираната личност към библиотеката и книгата.
След Съединението нормативните документи регламентират равни права и задължения за двете народни библиотеки – в София и Пловдив. Затова Народната библиотека в Пловдив се развива като архив на българската книга и периодичен печат, богато книгохранилище на ръкописната и възрожденска книжнина, създават се уникални колекции от редки и ценни издания. През 1904 г. Пловдивската народна библиотека започва да издава свой Годишник .

Трудно е сега да си представим колко време и усилия са били необходими, за да достигне библиотеката сегашния си облик. До 1956 г. тя разполага с една сграда. Постепенно са й предоставени още помещения за хранилище, книговезница и за Детски отдел. С модерна за времето си сграда библиотеката се сдобива през 1974 г. Създадени са осем читални зали с общо 200 читателски места, което дава възможност на потребителите да ползват целия библиотечен фонд. Залите са обособени на отраслов принцип и в тях за удобство са разположени справочен и подръчен фонд, състоящ се от най-търсените и актуални издания в съответната област, както и абонамента на периодичните издания за настоящата година. Чрез консултантите в читалните зали се предлага достъп до всички бази данни, включени в локалната компютърна мрежа и интернет.

Днес Пловдивската народна библиотека е културен институт, продължаващ динамично да обогатява и развива традициите на своите видни първооснователи. Депозитът и основният фонд са обособени в специално хранилище на 14 етажа в същата сграда. Годишно се обслужват 10 хиляди потребители, които реализират около 117 хиляди посещения и заемат 328 хиляди библиотечни документа. Библиотеката притежава богат универсален фонд от над 1 милион и 460 хиляди библиотечни единици - научна, художествена литература, ръкописи, старопечатни, редки и ценни издания, богат справочен фонд, български и чужди периодични издания, аудиовизуални и електронни документи, оригинални произведения на изкуството. Библиотеката поддържа обменни връзки от 1886 г. – днес с повече от 60 библиотеки в 14 страни. Библиотеката си сътрудничи успешно с редица български и чуждестранни партньори, имащи отношение към културните дейности; с местните културни институти - Археологически, Исторически и Етнографски музеи, Държавен архив, които са приобщени към идеята за събиране и съхранение на обществената памет и културното наследство. Библиотеката е и един от основателите и активни членове на Българската библиотечно-информационна асоциация.

Целенасочена работа по автоматизирането на библиотечно-информационните процеси започва през далечната 1979 г., когато творчески колектив разработва модерна за времето си система за автоматизирано информационно обслужване на читателите. През 1994 г. се създавава локална библиотечна мрежа под Windows. От 2003 г. се преминава на Linux, подменя се самата мрежа, увеличават се автоматизираните работни места - днес над 110. От 2003 г. се използват и възможностите на кабелен интернет, което позволява през 2004 г. да се въведе дистанционно справочно обслужване чрез поддържане на Виртуална справочна служба. От 2008 г. Обществения информационен център и читалните зали предлагат безжичен интернет достъп чрез оформени WiFi зони. Създадени са електронни каталози на библиотечните документи, издадени след 1996 г., Дигитална колекция славянски ръкописи, каталог Старопечатни, редки и ценни издания - притежания, с които библиотеката се гордее.

Beron_bukvarВ културния афиш на библиотеката присъстват клубни форми на работа, кино и видеолектории, музикално-образователни цикли, изложби, срещи с творци на изкуството и културата. Филмотеката, в чийто състав влизат над 600 игрални филма, екранизации на класически художествени произведения, се ползва с образователна цел. На разположение на потребителите са уникални краеведски сбирки и издания - плакати, материали за колекции и изложби на пловдивски художници, фото и фономатериали от премиери на Драматичния театър, Кукления театър, Оперно Филхармоничното дружество, проекти на декоративно-монументални произведения на пловдивски художници.

FaLang translation system by Faboba