СГРАДАТА

От 1974 г. Библиотеката се помещава в специално построена сграда в непосредствена близост до Цар-Симеоновата градина, създадена от Люсиен Шевалас през 1892 г. и обявена за паметник на парковото изкуство. Тя е търсено убежище за любителите на книги, за естетите и ценителите на музиката и изящните изкуства. Принос за това имат едни от най-големите български художници и то не само в контекста на своето поколение, но и в историята на българското изкуство.

Сградата на Библиотеката е образец от периода на социалистическото изкуство (условно наречен „Соц“-период) и представя архитектурни елементи, творби на пластичното изкуство и стенописи от 70–те години на XX век. Проектант е арх. Мария Милева, дъщеря на известния художник Иван Милев. Условното название „Соц“ е показател за времето на създаване на група сгради, представящи този период в Пловдив – социалистическия режим в България (1944–1989), а не белег на архитектурен стил. Въпреки своите „соц“ характеристики, някои от тези сгради имат свои архитектурни аналози в Европа (Англия, Италия, Франция), където са превърнати в паметници на културата и са образци в обществената и жилищна архитектура. В Пловдив има примери, които не отстъпват на световни образци в течението на брутализма, както и примери, подражаващи на преминаващите вече в архитектурата течения като интернационалния стил и конструктивизма, дори експресионизма. Голяма част от българските архитекти от този период са се учили от световните архитекти модернисти в предходните десетилетия и съумяват да изградят един уникален за България стил. Архитектурата на 60-те и 70-те години показва високи достижения във време, когато различното и „прозападно“ мислене се счита за изключително опасно. Сградите са създадени за обществени, жилищни и ритуални цели. Една голяма част от тях след политическите промени от 1989 г. загубват своята функция поради новите нагласи на обществото.

Облицовката на сградата отвън и отвътре е от врачански камък, мрамор и гранит. Отвън, от двете страни на главното стълбище, видният български скулптор Стойо Тодоров (1919–1997) е изваял импозантната фигура в цял ръст на Иван Вазов, наред с много възрожденци и народни будители. На каменния барелеф са изобразени литературните му герои и множество личности, свързани с историята на града – пловдивските книгоиздатели Христо Г. Данов и Драган Манчов, Петко Р. Славейков, Константин Величков и др.    

• В предверието се намират барелефите на създателя на Библиотеката Йоаким Груев, на директорите Александър Башмаков, Борис Дякович и Маньо Стоянов. Те са дело на скулптора Виктор Тодоров (1935). 

• На първия етаж, на който се намират каталожната зала и залите за свободен достъп, стените са украсени със стенопис „Науката през вековете“ , който изобразяват приноса на науката, техниката и книгата за развитието на човечеството. Това е единствена в страната монументална графика – полихромна гравюра  върху камък – дело на графиците Тодор Панайотов (1929–1989)  и Любен Диманов (1933–2023). Тодор Панайотов изгражда образите със силно драматично чувство и внушение на авторовото присъствие, наситени са с вътрешно напрежение и претворени със смел графичен щрих. Любен Диманов е емблематично име в българската графика, смятан е за модернист през 60-те и 70-те години на XX век.

  

• Широко стълбище отвежда нагоре към втория етаж, където са читалните зали. Срещу него е разположено огромно стенописно пано, отдаващо почит на патрона на библиотеката Иван Вазов и неговите герои. Стенописите са изработени с техниката на мокрото фреско. Образите са на литературни герои от емблематичните Вазови произведения: „Чичовци“ – худ. Георги Божилов – Слона (1935–2001), „Под игото“ – Йоан Левиев (1934–1994), „Службогонци“ – Йоан Левиев, „Епопея на забравените“ – Христо Стефанов (1931–2013). И тримата са живописци-монументалисти от пловдивската школа на 60-те години, още приживе превърнали се в част от легендата.

  

• На отсрещната стена, във фоайе Изкуство, се открояват витражите от топено стъкло по проект на Никола и Невена Тузсузови, символизиращи еволюцията на Вселената. Никола Тузсузов (1900–1997) е бележит български художник, сценограф, един от първите български илюстратори и шрифтописци.