Народна Библиотека "Иван Вазов" Пловдив
PDF Print E-mail

personalSTRUCTURE


The Public Library in Plovdiv has a staff of highly qualified and motivated specialists in the fields of library and information sciences, safeguarding of cultural heritage and cultural policy.

 

 

 

 

 
PDF Print E-mail
There are no translations available.

НАЧАЛОТО

ioakim gruevСъздаването на библиотеката в Пловдив е свързано с името Йоаким Груев, директор на Народното просвещение в Източна Румелия. Ценител на книгата и библиографията като източници на самообразование, запознат със задачите и дейността на библиотеките в другите страни, с окръжно № 42 от 30. I. 1880 г. той апелира към префектите да запазят откритите старини и ги предадат в книгохранилището при Дирекцията на Народното просвещение, където се събират книгите за бъдещата библиотека. “Освен дето щат могат да се запазят наздраво, но дето щат послужат на интерисующите се учени при изследванията им върху преминалото на нашата страна и нашенски бит”. Под негово давление се обсъжда законопроект върху свободата на печата още на 27. XI. 1881 г. в Областното събрание. Съгласно чл. 3 от този законопроект всеки печатар е длъжен “да дава” от “всяко печатно нещо” в Дирекцията на Народното просвещение. Константин Величков предлага изяснение на закона в интерес на съхранението на Румелийската печатна продукция в бъдещата библиотека. Последната редакция на закона придобива следния текст: “При обнародването на всяко печатно нещо печатарят е длъжен да дава по два екземпляра на Областната библиотека, инак той ще се наказва с глоба от 15-20 гроша”.

petko_karavelovЕдин от дейците, дали своя принос в определяне облика на Пловдивската народна библиотека, е Петко Каравелов. По негова поръчка се доставя една значителна пратка английски книги от всички области на науката – история и политика, икономика и социология, философия и филология, астрономия и физика, химия и биология, художествена литература. Тези видни българи, участвували пряко или косвено в основаването на библиотечния фонд, предвиждат създаването на национално книгохранилище в Източна Румелия, архив на българската книга, общообразователна универсална библиотека с функции на научен институт. Тази първоидея се разгръща в историята на библиотеката до наши дни, за да докаже по неоспорим начин далновидността на своите създатели и придобива силата на закон през 1898 г. с публикуване на “Правилник на Народните библиотеки в София и Пловдив”. Румелийската културна общественост обгръща с нужното внимание Областната библиотека – единствения културен институт в града. Неоспоримо доказателство за това е щедрият бюджет от 434000 гроша за закупуване на книги и старини, предвидени от Румелийското правителство през 1880-86 г. и от факта, че за ръководител на библиотеката е назначен видният руски публицист Александър Александрович Башмаков – човек с богата ерудиция, прогресивни схващания и удивителна библиографска осведоменост. “Управлението на библиотеката е поверено на лице, което се ползва с напълно заслужено уважение от Пловдивските граждани, на многостранно образований господин Ал. А. Башмаков, на когото познанията и на всички известното му трудолюбие, гарантират за сполучливо изпълнение на възложената твърде важна нему задача” – пише Т. Флорински – руски славист, прекосил Източна Румелия през 1882 г., посетил книгохранилището при Дирекцията на Народното просвещение, разгледал и наредил сбирката от ръкописни и старопечатни книги.

Основно ядро книги в книгохранилището при Дирекцията е Венелиновата библиотека, собственост на Българското ученическо дружество в Одеса. Повод за пренасянето на библиотеката в Пловдив е една статия във в. “Напредък” дек. 1874 г. Неизвестен търговец от Одеса между другите вести съобщава, че библиотеката е затворена и застрашена от разпиляване. Прочели статията, директорът на училище “Св св. Кирил и Методий” в Пловдив, Д. Благоев и учителят Х. П. Павлов, пишат на Найден Геров, вицеконсул в Пловдив:

“Ваше Високоблагородие!

naiden_gerovВ последния номер на в. “Напредък” поместена е статия от Одеса, която между другото разправя за ученическата библиотека, наречена “Венелинска” в този град, в какво злочесто положение се намирала. Долуподписаните сме едни от главните основатели на речената библиотека, за която сме давали от залъка и жертвували последната копейка само да я съставим. Истинността на думите ни ще потвърдят всички Одески българи, пожъртвуваните книги с подписите ни, а тъй също и библиотечните каталози. Главната и основната мисъл, която ни е ръководила при съставянето на библиотеката, е била да си помогнем с разни книги в течение на своето в чужбина образование, и да приготвим и улесним в това отношение пътя на приемниците си. С други думи тя е съставена да принася полза, а не да лежи под зимниците. Освен това, имало се е предвид, че може да дойде време кога числото на възпитаниците в Одеса да се умножи и тогаз сравнително нуждата ще е по-малко там, oтколкото в Отечеството ни, затова на 1876 г. се реши и остави завет от основателите, щото в такъв случай да се пренесе в някое централно място в Отечеството ни. На основание, види се, на това завещание приемниците не са предложили на Цариградското читалище да пренесе речената библиотека в Цариград. Според статията в “Напредък” Цариградското читалище не се е заусело (sir), защото, навярно може каза, нему не е и потребна. Ние като се считаме основатели на тази библиотека, а сега служим при Пловдивското “Централно училище Св. Кирил и Методий”, по право и със съзнание, че е потребна, предлагаме в това училище да се пренесе. “Централното училище Св. Кирил и Методий” днес – за днес счита до 100 души само външни ученици и от повече от 20 градове на България, Тракия и Македония. Тези бъдещи работници на общественото поле в България идват за образование в това училище. Ако беше тази библиотека при това училище, колко би познания придобили тези млади деятели, които са лишени от средства да се добият по нужните книги?! Още по-важно е и това, че придобитите познания от книгите на една такваз библиотека ще бъдат разпръснати по сичкото ни Отечество. Ние сме убедени напълно, че ако се пренесе “Венелиновата библиотека” в Пловдивското централно училище ще принесе несравнено повече полза, отколкото, ако би се пренесла другаде. На това основание ние се одързостяваме да молим Ваше Високоблагородие да представите нашата просба дето следва и пред българското Одеско настоятелство. Ако се вземе под внимание просбата ни, молим преноската да стане през Ваше Високоблагородие, а училището ни поеме върху си всички разноски, които би станали.

На Ваше Високоблагородие Покорни слуги

Д. Благоев   Х. П. Павлов

karta_chitatelНайден Геров отнася въпроса до руския посланик в Цариград, граф Николай Павлович Игнатиев. Предлага книгите да се пренесат чрез вицеконсулството в Пловдив и да се предадат на части в училище “Св. св. Кирил и Методий”, за да не събудят подозренията на турската власт. С предписание № 3020 от 21 октомври 1875 г. агентът на Министерството на външните работи в Одеса получава нареждане да изпрати Венелиновата библиотека в Пловдив, като се задържа в Одеса за Славянското благотворително дружество съчиненията с политическо съдържание на български и сръбски език, съгласно препоръката на Найден Геров. Библиотеката е пренесена през 1876 г. След две години, в 1878 г., училището се закрива, но библиотеката се запазва, за да положи основите на бъдещата Областна библиотека в Пловдив. Първите книгообменни връзки датират от 1909 г.: Одеската градска публична библиотека, Кишиневската градска библиотека, Библиотеката на Оксфордския университет, Библиотеката на университета в Гьотинген, Берлинската кралска библиотека. За обогатяване на книжовното богатство на библиотеката се използват всички форми за доставка: депозит, покупка, книгообмен и дар. Комплектуването е основна дейност на създателите и организаторите на Народната библиотека в Пловдив: Найден Геров, Йоаким Груев, Константин Величков, Петко Каравелов, Александър Александрович Башмаков, Борис Дякович, Николай Райнов, Вичо Иванов. Любовта към книгата се съчетава с високи патриотични чувства за съхранение книжовните паметници на българския народ и намира израз в една разностранна дейност, по издирване и съхранение на ръкописната и възрожденска книжнина, новата българска печатна продукция, чужди издания и справочници.

 

                                                                                            Мари Постаджян

 
PDF Print E-mail
There are no translations available.

bashmakovАЛЕКСАНДЪР БАШМАКОВ
21 май 1882 г. – 20 декември 1882 г.

Виден руски юрист, журналист, издател и поет. Утвърден с Указ на генерал-губернатора на Източна Румелия Александър Богориди за първи управител на Областната библиотека. Положил основите на библиотеката, черпейки от опита на Санкт Петербургската императорска библиотека и Публичната библиотека на гр. Женева. Установява първите контакти с издатели от Лондон, Париж, Лайпциг, Санкт Петербург и Цариград.


 

jovchevИЛИЯ ЙОВЧЕВ
1 януари 1883 г. – 20 февруари 1887 г.

Изключителен ерудит и полиглот, един от първите българи, завършили колеж в САЩ, където живее от 1870 до 1879 г. В архива на библиотеката са запазени негови писма на английски, френски, руски и турски език. По време на  неговото управление става и прибирането на книгите на българското Цариградско читалище в Областната библиотека. Закупува от книжарница “Брокхауз” в Лайпциг издадените в Париж само в 500 бр. офорти на Рембранд, единственото издание, съхраняващо се на Балканския полуостров. Katalog_JovchevПрез 1885 г. издава първият печатан каталог на книги в България, днес библиографска рядкост. След Съединението полага големи усилия за преместването на библиотеката в сградата, строена за Областно събрание, в която тя остава до 1973 г. По негово предложение през 1886 г. тя се преименува на “Българска Народна библиотека и музей в Пловдив”.

 

 

 


 

belopitovИВАН БЕЛОПИТОВ
20 февруари 1887 г. – 19 септември 1887 г.

Завършил Роберт колеж в Цариград като един от първенците на випуска си. Участва като доброволец в Сръбско-българската война. Преподава френски език в Пловдивската мъжка гимназия  “Княз Александър І” , където се завръща отново, след като за кратко ръководи дейността на библиотеката като и.д. директор.

 


 

govedarovИВАН ГОВЕДАРОВ
19 септември 1887 г. – 19 юли 1889 г.

Участник в българското опълчение по време на Руско-турската война от 1877-1878 г. Секретар на Постоянния комитет на Областното събрание на Източна Румелия, началник на архивното управление, редактор на в. “Марица”. Като ръководител на библиотеката активизира набавянето на френска литература, търси помощ от националните библиотеки в Париж и Брюксел за съставяне на класификационните  схеми на фонда. Въвежда входящ регистър на книгите. По негово време през 1889 г. в библиотеката се провежда и първата художествена изложба в Пловдив, открива се и първото вечерно училище и е направена първата ревизия на библиотечния фонд.


 

botevСТЕФАН БОТЕВ
19 юли 1889 г. – 15 април 1890 г.

Брат на поета революционер Христо Ботев. Ръководи дейността на библиотеката по-малко от година, поради преждевременната си смърт. Като директор възобновява изнасянето на сказки в библиотеката и урежда читални за “по-специални занятия”.  Отваря библиотеката и в почивни дни, за да се ползва и от занаятчийското съсловие на града.

 


 

takelaАТИЛИО ТАКЕЛА
15 април 1890 г. – 1 април 1891 г. и.д. директор
15 март 1892 г. – 26 март 1894 г. и.д. директор
3 декември 1899 г. – 1 април 1901 г. и.д. директор

Изключително спорна фигура в историята на библиотеката. С прекъсвания ръководи дейността й като и.д. директор цели 6 години. По негово време ”изчезва” голяма част от нумизматичната колекция на библиотеката. Съден и осъден за това в началото на ХХ век, но помилван от княз Фердинанд.


 

diamandievВАСИЛ ДИАМАНДИЕВ
1 април 1891 г. - 15 март 1892 г.

Български възрожденски учител в градовете Кукуш, Велес и Охрид. След Освобождението е народен представител в Учредителното събрание, дългогодишен висш съдебен чиновник. Поддиректор на Софийската народна библиотека. Като директор на Пловдивската библиотека ръководи дейността и по-малко от година. Подава оставка и напуска поста си по здравословни причини.


 

kesiakovСЛАВ КЕСЯКОВ
26 март 1894 г. – 23 юни 1894 г. и.д. директор
28 октомври 1899 г. – 27 ноември 1899 г. и.д. директор

Първостепенен учител в Пловдивската мъжка гимназия. Автор на учебници по история и български език. Поет. На два пъти – за един и три месеца като и.д. директор ръководи дейността на библиотеката.

 


 

argirovСТОЯН АРГИРОВ
24 юни 1894 г. –
1 април 1901 г.


 

Основоположник на библиотечните науки в България, от 1901 г. академик. Като директор на библиотеката, макар и с ограничен бюджет, осигурява пълната доставка на българската печатна продукция, фундаментални издания и справочници на чужди езици. Неговите поръчки се отличават със значимост, задълбоченост и широка библиографска осведоменост. В Пловдивска библиотека започва работа по “Правилник на народните библиотеки в София и Пловдив” и “Ръководство за уреждане на народните, общински, ученически и частни библиотеки”. През 1896 – 1897 г. съставя и първия систематичен каталог на библиотеката, който нарича “методичен”. За първи път въвежда каталог на фиши от картон, предназначен за читателите.


 

diakovichБОРИС ДЯКОВИЧ
1 април 1901 г. – 12 февруари 1932 г.

Един от най-заслужилите директори на библиотеката, ръководил дейността й повече от 30 години. Борис Дякович е създател на Годишниците на библиотеката и музея, едно от първите научни издания от този род в България, което излиза от 1904 до 1941 г., на което сътрудничат години наред професорите Филов, Кацаров, Младенов, Дечев, Златарски, Цонев, Велков и редица други. Под негово ръководство библиотеката започва да действа не само като културно-просветен, но и като научен институт. През 1907 г. библиотеката участва на Балканската изложба в Лондон, където получава диплом и златен медал. Борис Дякович издирва ценни ръкописи, старопечатни книги и археологически материали от цялата страна. През 1921 г. създава отдел “Специални сбирки”, който се разраства и към него се предават исторически документи, редки и ценни издания, графични Tsonevтворби, фотографии и други. По идея на Дякович, именития учен славист проф. Беньо Цонев описва и издава славянските ръкописи и старопечатни книги и ги прави достояние на учените и широката публика. Това е приносен труд  в българската палеография. Под ръководството на Борис Дякович, благодарение на извоювания му авторитет на виден библиграф, археолог и научен работник, библиотеката се утвърждава като първостепенен културен институт. Привлича на работа в библиотеката писателя и художник Николай Райнов, литературния критик Иван Радославов и др. Приел библиотеката през 1901 г. с фонд от 24,333 тома, той я оставя през 1932 г. с над 90,000 тома.


 


radoslavovИВАН РАДОСЛАВОВ
12 февруари 1932 г. – 7 юли 1934 г.

Известен литературен критик, драматург в Пловдивския театър, председател на Дома за изкуствата и печата. Започва работа в библиотеката като главен библиотекар през 1928 г. Тук пише и отпечатва основния си труд “Българската литература 1880 – 1930 г.”. Работи активно по съставянето на каталозите на библиотеката и прави редица подобрения на класификационната схема. Подарява на библиотеката над 100 книги от най-новата българска литература с автографи на авторите.


 


AndreevСТЕФАН АНДРЕЕВ
19 юли 1934 г.  –  14 ноември 1934 г.

Уредник на музея към библиотеката, назначен за директор след преврата на военните през май 1934 г. След 4 месеца е уволнен.

 

 


 


tsonchevДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
20 ноември 1934 г.  - 3 ноември 1944 г.

Виден български учен – археолог. Действителен член на Българския археологически институт. През 1935 г. става един от инициаторите за основаването на фонд за всестранното проучване на град Пловдив. Десет години ръководи дейността на библиотеката в  труден и интересен период от нейната история. По негово време се слага началото на архив на българската литература и изкуство, съставя се нова класификационна схема за систематичния каталог, открива се специална зала за научни знания, открива се собствена книговезница, предприет е голям ремонт на сградата. През 1944 г. извършва евакуация на основния книжовен фонд, спасявайки го от бомбардировките.


 

filipovРУСИН ФИЛИПОВ
3 ноември 1944 г.  – 15 октомври 1945 г.

Високо ерудиран библиотечен специалист, постъпил на работа в библиотеката през 1923 г. Лектор по теория на библиотечното дело. Първи директор на библиотеката, след събитията на  9 септември 1944 г., като самостоятелен институт, отделен от музея. Успява в кратки срокове да прибере евакуираните в с. Черноземен книги и през януари 1945 г. да отвори отново библиотеката за читатели.


 

stojanovд-р МАНЬО СТОЯНОВ
22 септември 1945 г.  – 6 май 1948 г.

Изтъкнат български учен, изследовател на българската книжнина преди Освобождението. Автор на двутомното издание “Българска възрожденска книжнина. Аналитичен репертоар на българските книги и периодични издания 1806 – 1878 г.” - капитален библиографски труд от над 30,000 единици, на повече от 140 студии, статии, рецензии и библиографии в българския и чуждестранен печат, както и на две забележителни книги, посветени на Пловдив. Доктор на науките по философия, история на изкуството и славянски литератури. Разработва първия правилник за дейността на вече самостоятелната библиотека и въвежда редица новости, които доближават библиотеката до европейските стандарти. Открива Детски отдел към библиотеката със специален фонд, предназначен за работа с децата.


 

sirakovaМАРИЯ СИРАКОВА
6 май 1948 г. -  24 ноември 1948 г. и.д. директор
24 ноември 1948 г. – 20 август 1955 г. директор

Дългогодишен, високо ерудиран библиотечен специалист, преминал през всички стъпала на библиотечната кариера. Ръководи дейността на библиотеката в труден период на промени в сферата на културата. По време на нейното управление, през 1950 г. с Указ № 319 библиотеката се преименува на Държавна библиотека “Иван Вазов”. В библиотеката се въвеждат абонаментни читателски карти, изработен е каталог на справочните издания, създават се първите подвижни библиотеки, а през 1953 г. се полагат основите на Методичния отдел. През същата година е организирано и първото читателско обсъждане на книга.


 


shtarbovАТАНАС ЩЪРБОВ
15 септември 1955 г. -  20 януари 1957 г.

Директор на библиотеката малко повече от година. Номенклатурен кадър на БКП, изпратен на работа в библиотеката след “несправяне” с работата като секретар на партийния комитет в гр. Първомай.

 


 

hadzhihristovХРИСТО ХАДЖИХРИСТОВ
1 февруари 1957 г. – 20 септември 1957 г. и.д. директор

Библиотековед с широки научни интереси и голям практически опит. Един от първите български библиотекари, който след спечелен конкурс завършва аспирантура в СССР. Като зав. отдел “Методичен” през 1957 г. ръководи библиотеката, без да има специално административно назначение. Организира и провежда първата цялостна проверка на библиотечния фонд, продължила почти една година.


 


indzhevСТОЯН ИНДЖЕВ
20 септември 1957 г. – 10 октомври 1973 г.

Без да има специална библиотечна подготовка навлиза бързо в спецификата на работата. Създава ефективна библиотечна структура и въвежда диференцирано методическо подпомагане на библиотечните мрежи. През 1965 г. изгражда печатна и книговезка база на библиотеката. Създава специализирани читални и свободен достъп до научната литература за домашен прочит. Големи са заслугите му за създаването на пловдивското краезнание. Възстановява издателските традиции на библиотеката. През 1973 г. излиза от печат възстановения Годишник на библиотеката за периода 1944 – 1969 г. Под негово ръководство са разработени нова Наредба и Правилник за работата на библиотеката. След провеждане на конкурси в библиотеката са назначени първите двама научни сътрудници. По негово време и с активното му лично участие започва проектирането и изграждането на днешната сграда на библиотеката.


 

lomevaСЛАВКА ЛОМЕВА
10 октомври 1973 г. – 6 декември 1973 г. и.д. директор
12 декември 1975 г. – 27 февруари 1976 г. и.д. директор

Изявен библиотечен специалист, пионер в краеведската дейност на Пловдивската библиотека и популяризирането й в България. Създава класификационните таблици, като ползва чуждестранен опит. Създател на първото регионално краеведско обединение. Първият научен сътрудник в Народна библиотека “Иван Вазов”. Изпълнява длъжността директор на два пъти за по няколко месеца при смяната на титулярните директори.


 


mosengovАТАНАС МОСЕНГОВ
6 декември 1973 г. – 12 декември 1975 г.

Изявен библиотечен специалист, един от първите библиотекари с висше библиотечно образование. Дългогодишен завеждащ отдел “Ползване и книгохранение”. Като директор на библиотеката решава сложната и отговорна задача по пренасянето на фонда в новата сграда през 1974 г. Научен сътрудник с редица разработки в областта на библиотечното дело.

 

 


 


lautlievЙОХАН ЛАУТЛИЕВ
27 февруари 1976 г. – 21 март 1988 г.

Без специална подготовка, успява бързо да навлезе в проблемите и спецификата на библиотечната дейност. Богатата му ерудиция, опит и познания в областта на изкуството и културата му позволяват да разгърне нови дейностти, да внесе разнообразни и по-свободни форми на културно-масова работа с библиотечните материали в изпълнение на тогавашната Национална програма за естетическо възпитание. Детската библиотека се изгражда като крупен център за естетическо възпитание на децата. Първа в страната, Пловдивската библиотека открива за читателите “Изкуствотека”, в която освен книги се заемат  грамофонни плочи, картини, диафилми, диапозитиви и др. През 1979 г. поставя началото на автоматизацията на библиотечно-информационните процеси. Открива се сбирка от оригинални графични творби и плакати на пловдивски автори. Удостоен със званието “Заслужил деятел на културата”.

 


 

kolevaст.н.с. д-р  РАДКА КОЛЕВА
21 март 1988 г. - 16 януари 2012 г.

Свързала целия си професионален и творчески живот с дейността на Народната библиотека. На работа в нея  е от 1967 г., веднага след завършването на авторитетния Санкт Петербургски институт по културата. Преминала през всички стъпала на библиотечната професия. Утвърден учен в областта на библиотекознанието и библиографознанието  - старши научен сътрудник и доктор на науките, почетен професор - преподавател във Висшето училище по библиотекознание и информационни технологии. Под нейното ръководство библиотеката заема едно от челните места в страната с многостранната си дейност. В трудните първи години на прехода след 10 ноември 1989 г. успява да съхрани, развие и обогати дейността на библиотеката при новите условия. Носител на много награди и отличия в областта на културата и почетен гражданин на град Пловдив.

 

 


 

 


DMinevДИМИТЪР МИНЕВ

17 януари 2012 г. - 31 декември 2012 г. - и.д. директор
2 януари 2013 г.  - към момента - директор

През 1989 г. поема поста зам.-директор на Народната библиотека, което му позволява през следващите години да участва непосредствено и продуктивно в развитието й. Заема длъжността директор, след спечелен конкурс, от началото на 2013 г.

 
PDF Print E-mail
          PROJECTS
project
 
PDF Print E-mail

CODE OF ETHICS

pic_ethicsThe Code of Ethics of librarians in the Republic of Bulgaria rеpresents norms for professional behaviour that fit the goals and interests of the library community. These norms aim at the consolidation of all its activities and its style of communication.
The Code is prepared on the basis of the experience of over 20 national library associations. It is consistent with underlying documents adopted by the IFLA, UNESCO, etc., and it reflects the traditions in the Bulgarian cultural and professional practice.
 

We stand behind the idea that libraries play a primary role in the development of the civic and information society and work for its advancement. Furthermore, we guarantee the respect of the fundamental human rights.
In the role of a transmitter of knowledge and ideas, culture and traditions, national virtues and virtues common to all mankind, we create an atmosphere of trust, tolerance and pluralism in the spiritual space of our nation and the world.
We ensure and propose library and information services to users with a high level of professionalism and erudition, through our collections, access to databases and the information we create, respecting the principles of objectivity and impartiality.
We guarantee equal rights of free access to information as an unquestionable right to every person. Furthermore, we do not allow any form of censorship or discrimination based on racial, ethnic, gender, religious, cultural, age, political or any other differences in the beliefs and status of the users.
We abide by the principles of copyright and intellectual freedom and protect the rights of the creators of information when we mediate between them and the users.
We protect the rights of all users connected with the privacy of reading, the confidentiality of the used information and their personal information, except in the cases when they contradict the laws of the country.
We respect and value our colleagues and we communicate with them frankly and openly. We share our experience and keep tolerant relationships, guaranteеing comfortable psychological ambience for the users as well as for us.
We do not allow domination of our self-interests and opinions at the expense of our users, our colleagues and the institution we represent, nor do we allow actions and activities that can harm that institution.
We solve arising problems inside our institution by open and mannered dialogue.
We are convinced that our successful career depends on three things: character, specific knowledge and experience and we aim at their achievement through continuing education.
We work competently, professionally and loyally, towards the establishment of high social recognition of our profession and improvement of the image of the library institution.
We foster/arouse the interest of society for our profession and the mission of libraries. We negotiate and look for the support of governmental associations, municipal authorities, and NGO’s 

 
<< Start < Prev 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 Next > End >>

Page 13 of 20