Народна Библиотека "Иван Вазов" Пловдив
PDF Print E-mail


eng_1At the beginning of the 20th century the director of the National Library and Museum in the town of Plovdiv Boris Dyakovich set apart the rare and valuable books of the National Library in the so called Museum Library for special collections. The books were marked with the letters ML to signify their rarity. In 1949 the Special Collections Department of the Plovdiv National Library was established, where rare librarian copies were kept. They were set apart in a special fund because of their difference from the rest of the books and their exceptional editorial value. The unique copies are parchment and paper manuscripts from the 12th to the 19th centuries. In the Special fund can be found works from the Bulgarian Renaissance 1806-1878, rare editions, valuable copies, paper prints, archives, portraits, pictures, microfilms, etc.
The manuscripts collection consists of a limited number of copies well known among the experts and the scientists. Some of them are:
The Slepchanski Apostle, 12th c.
The Palimpsest from Kjustendil, 12th c.
The Triode of the Lent, 13th c.
All the three of them are unique parchment manuscripts.
The Avraam's Collection, 1674.
The Psalter, 1638
The Liturgical Mineys for June and September, written by Krustjo Gramatik are exquisite and beautifully done parchments from the 17th century.
The books in the Special Collections differ from the ordinary collections by their specific marks and unique qualities. Some of them are valuable because of the distant time of their publication (16th century); others are unique in shape or size. The peculiarities of the printing or the originality of the get-up of some of the rare copies are of exceptional value, as well.
The limited total print of the editions adds a lot to the public interest and attention. Some of them are the one and only copies in Bulgaria  (Rembrandt’s Etchings, 1880); others have been printed in only 17, 50, 200 or 500 copies.
Rembrandt’s Etchings is a catalogue, printed in Paris in only 500 copies.
The History and the Monuments of the Byzantine enamels by Nikodim Kondakov, 1892 was printed in 200 copies. It is a beautifully arranged luxury edition with gold-plate covers and a weight of  7 1/2 kg.
eng_2The Special Collections of the Library  feature such books as:                                    
Strabon’s Geography, 1516, Venice,
The Book of Arif Pasha, 1864, illustrated by Nikolai Pavlovich,
The  Voyages, adventures and trips in Turkey, 1576 by Nikolay de Nikolay,
The Book of Hours/, 1566 by Jacob Kraykov,
The Classical Bible, 1877, Budapest, coloured reproductions, gorgeous illustrations, luxury leather binding, gold plate and inlays.
In the Rare and Valuable Books Collection can also be found the first printed books in Bulgarian dated ftrom the 16th century to the end of the 18th century, such as:
The Tetraevangelia of Makarii, 1512, Turgovishte
The Venetian editions of Bojidar Vukovich and Jacob Kraikov, 1566.
The Musical Dictionary, 1768 by the famous French philosopher Rousseau J. J.
The Encyclopedia by Diderot – D’Alamber, 1778-1779, which is the first encyclopedia in the world. This is its 3d edition in 36 volumes.
The Stematography by Christopher Jefarovich, 1741. Every page of the stematography is a monolithic handmade copperplate.
The Reims Gospel by the famous slavist Louis Leger, 1889.
Catalogue of the books of the Regional Plovdiv Library, 1885. It is the first printed library catalogue in Bulgaria.
The New Testament, Tetraevangelia and The Acts of the Apostles, 1562, printed in Tubingen in Croatian language.
The first Bulgarian collection of songs, 1881, a music manuscript, written by the famous Czech musician and composer Frantishek Shvestka
The Plovdiv Library keeps the first editions of books by eminent Bulgarian poets and writers, signed by them, numbered and with special dedication to the library, such as:
Yavorov Spomenik (Memoirs of Yavorov), 1919. On the back cover of the book is written: “The book has been printed in 1970 ordinary copies, 20 luxury copies and 10 super luxury copies. The last 10 copies are numbered and signed by the authors of the book. One of them can be found in the Special Collections of the Library. A tricolour ribbon (the colours of the Bulgarian national flag) is strung through the book, the paper is super luxury, the elegant cover is mauve, golden and navy blue and the colours resemble those of the classical memoirs.
eng_3One of the recent acquisitions in the Special Collections is the book by Kiril Kadijski, 2000. It is a collection of poems, total printed in only 17 copies, luxury paper, handmade binding. The original illustrations are by Nikolai Panajotov. The rare book is wrapped in a beautiful case.
The copy donated to the library is numbered (N 7) and signed by the poet.
The interest in the books from the Special Collections among  Bulgarian scientists as well as experts from abroad has been incessant during the last few decades
Some of the most sought-after books are
The History of the Crusades, 1884, written in Old-Bulgarian, a luxury edition printed in Saint Petersburg. The book is richly illustrated; the French painter Gustave Dore made the woodcarver reproductions.
The works of F. Kanits, 1860-1880. They consist of historical, geographic and ethnographic research of the famous Hungarian scientist and explorer.
The Correspondence of Napoleon, Paris, 1858-1869
The Hell, the Purgatory and the Paradise, Dante Alighieri, Paris, 1881, 1885.
The Comedies, Carlo Goldoni, Turin, 1756.
The poems of Saadi, 1796.
The Holy Bible, London, 1860, in 6 volumes, in English, donated by Lady Strangford.
Plenty of world famous scientists, clerics, journalists, editors, public persons and experts from all over the world take a keen interest in the unique, rare and valuable editions in the Special Collections of the Public Library of Plovdiv.


PDF Print E-mail
There are no translations available.


VazovГодината е 1950. Паметна и знаменателна. С указ № 319 на Президиума на Народното събрание на България от 4 юли, Пловдивската народна библиотека се наименува “Държавна библиотека “Иван Вазов”. Сто години след своето рождение Вазов става патрон на второто национално книгохранилище на България, на института и сградата, в която някога е заседавал като депутат на Областното събрание и член на Постоянния комитет. Не знам дали този акт е чест за Вазов, но съм сигурна, че е висока чест за Пловдивската библиотека и задължение, разбира се.
А може би творческият дух на Вазов е изпълвал винаги голяма част от интелектуалното пространство на библиотеката, още в началните години на нейното утвърждаване. Къщата, в която живее и твори в няколко от най-благодатните си години е почти в съседство със сградата на библиотеката. Ще ми се да вярвам, че любовта им е била взаимна, още повече, че още през 1906 г. Вазов лично подарява на библиотеката част от ръкописа на неиздадения си тогава исторически роман “Янтра шуми”, и на стихотворението си “Борът”, стихотворението, което по думите на самия Вазов, му спечелва името поет и общо признание на поетически дар. Това признава сам поетът в “Поетическа биография на Ивана Вазова до 20-годишната му възраст”, отпечатана през 1920 г. под псевдонима Т. Габровски. “Без това стихотворение, което порази въображенията, Вазов дълго още може би щеше да се бори с писателската неизвестност.”
Директор на библиотеката тогава е Борис Дякович – високо интелектуална и ерудирана личност и личен познат на Вазов. Ето какво пише на Дякович утвърденият вече писател и поет:

Уважаеми Г. Дякович,
Прося извинение, че се забавих на любезното Ви писмо.
Днес имам честта да Ви изпратя за библиотеката част от ръкописа (черновката) на неиздадений ми още исторически  роман “Янтра шуми”.
Приемете уверение в искреното ми почитание.
И. Вазов

Писмото носи дата 24 декември 1906 г. и е изпратено от София.
“Имам честта...” пише Вазов. И сега потрепервам от вълнение от тези думи “Имам честта...” и сега съм сигурна, че любовта наистина е била взаимна и се питам чия чест е по-висока.
Върху текста на Вазовото писмо с червено мастило е написана следната бележка: “удостоверявам, че това писмо е собственоръчно на Иван Вазов”. Бележката е на директора Борис Дякович, получателя на писмото и изпълнителя на Вазовото желание – това, което изпраща да се пази във фондовете на библиотеката. И Дякович го прави; собственоръчно “завежда” дареното в специална инвентарна книга за ценни материали – ръкописи и архиви. Малко е да се каже, че Борис Дякович високо цени Вазов, той благоговее пред него. И години по-късно, когато поетът вече не е жив, ще напише за това в своите спомени: “Заедно с двата ръкописа и дарителното си писмо, Вазов предоставя и две свои други писма: едното е до Мария Груева, с което изказва съболезнованията си по повод смъртта на Йоаким Груев, а другото е до скулптора Андрей Николов, с което го моли да отложи за известно време позирането за портрет.” От всички тези, макар и малко на брой, но изключително ценни материали се оформя личен архивен фонд “Иван Вазов” и 43 години се съхраняват в библиотеката с пиетет към фондообразувателя.
Vazov_1Има други, които вълнуват – наричам ги условно Документи с подписа на Вазов или автографите на Вазов: в колекция 8 Политически въпроси се съхранява Писмо на Българското централно благотворително общество в Букурещ до Георги Стойчев – Александрия (Румъния) от 3 ноем. 1876 г. с подписа и на Иван Вазов; във фонд 2 на Йоаким Груев (изпратени до него) се съдържат две писма от Общия комитет по отпразнуването на 50-годишнината на българската журналистика и Редакционния комитет по издаване на историко-литературен сборник, от март-юни 1894 г. с подписа и на Вазов, а във фонд 3 на Георги Груев (брат на Йоаким Груев) се съхранява оригиналния Устав на Научното книжовно дружество в Пловдив от 1881 г. също и с подписа на Вазов, като негов председател. Във фонд 51 (Георги Миятев) се съдържат спомени на актьора Асен Димитров за представлението на драмата “Руска” от Ив. Вазов на 1 ян. 1913 г. в театър “Люксембург”. Документите са малко, но дават информация за важни моменти от широката обществено-културна дейност на Иван Вазов.
Оригинални документални източници за жизнения и творчески път на поета и писателя са и портретите и снимките на Вазов и неговото семейство, които се съхраняват в колекцията “Портрети и снимки”: в две оригинални снимки на Българското централно благотворително общество в Букурещ през 1876 г. е представен и младия Вазов; три фотокопия на различна възраст; три репродукции на художествени портрети, един графичен портрет от окт. 1920 г. и един маслен от П. Морозов от 1920 г.; фотографско копие на мраморна скулптура от споменатия вече Андрей Николов; три фотокопия на заглавни страници (на негови книги – първи издания); снимка от посрещането на Вазов по ул. Станционна (сега “Иван  Вазов”) по случай 20-годишния му творчески юбилей в Пловдив; копие от почетния диплом от 6 октомври 1920 г., с който се удостоява за почетен гражданин на Пловдив; две оригинални семейни снимки; четири снимки от тържественото поставяне на паметна плоча на къщата, където е живял Вазов в Пловдив – ул. Левски (сега ул. “Бетовен”) на 20 ян. 1929 г. Пряко свързани с Вазов са и снимките на генерал Георги Минчев Вазов и на Елисавета Консулова-Вазова.
Библиотеката притежава оригинален маслен портрет на Вазов в цял ръст от художника Златю Бояджиев.
Vazov_2Не съм ги броила, но с удоволствие мога да кажа, че нашата библиотека (за чест на нейния патрон) притежава всички заглавия на Вазов и почти всички издания: от “Пряпорец и гусла”, изд. през 1876 г. в Букурещ, през избраните и събрани съчинения – до съвременните издания. Стихосбирките “Пряпорец и гусла”, “Тъгите на България” и “Избавление”, изд. съответно през 1876, 1877 и 1878 г. в Букурещ се пазят като скъпи реликви в сбирката “Българска възрожденска книжнина”. Тук са и вестниците, в които Вазов публикува още от 1870 г.: “Периодическо списание”, в-ците “Свобода”, “Отечество”, “Напредък”, “Нова България”, “Стара планина”, “Секидневний новинар”, сп. “Читалище”. На първите издания на Вазовите книги е отредено също място по достойнство – те се съхраняват в сбирката “Редки и ценни издания”; тук се съхранява и прочутата двутомна “Българска христоматия” на Вазов и К. Величков, и в. “Народний глас” и сп. “Наука” (чийто главен редактор е Иван Вазов), и първото чисто литературно списание “Зора”. Голяма част от горепосочените заглавия вече са библиографска рядкост и това още повече ни задължава да съхраним безценните Вазови книги за поколенията. Библиотеката притежава и много Вазови творби, преведени на чужди езици, многообемната литературна критика за Вазов, Юбилейни сборници, монографии, Юбилейни листове.
В библиотеката всекидневно и ежечасно ни посреща изправената фигура на нашия патрон: на централната фасада на сградата, вляво от стълбището, наред с много други възрожденци и народни будители стои каменният барелеф на Вазов, в цял ръст, импозантен. Релефите са дело на скулптора Стойо Тодоров. А на втория етаж на сградата, срещу централното стълбище разкошна монументална стенопис представя отново Вазов в цял ръст, а от двете му страни сякаш са  оживели героите от книгите му. Стенописите са дело на пловдивските художници Георги Божилов - Слона, Йоан Левиев и Христо Стефанов.
Пловдивската народна библиотека е обсебена от интелектуалния дух на своя патрон. Вазов е навсякъде – и в архивите, и в снимките, и в книгите, и в стенописите, и в читалните зали, където ежедневно любознателните ученици, студенти и научни работници се вглъбяват в света на Вазов, и дай Боже, винаги да бъде така!

                                                                                                  Анна Аврамова

PDF Print E-mail

godishni_otcheti ANNUAL REPORT

 Annual report 2012





PDF Print E-mail
There are no translations available.

zhoro_komsalovГЕОРГИ КОМСАЛОВ - ЖОРО е   64-годишен   и    има   педагогическо образование.  Работил е като учител по литература и рисуване. Бил е завеждащ отдел „Реклама” в ОС на БТС. Работил е като специалист в отдел „Култура” към  Дом  за  детско творчество. Понастоящем е художник в Народната библиотека.  Жоро издаде стихосбирката „Моите любови”, с илюстрации на Димитър Келбечев,  през 1996 г. Като художник-приложник,  Жоро има зад гърба си три самостоятелни изложби и едно участие в обща изложба. Негови творби са излагани в галерия „Ласкариди” - гр. Созопол и в магазините на Майсторите на народните занаяти и СБХ  в нашия град.


korica 001 Стихове мои,
дълго стаявали
болка и сила,
дълго намирали място
в съня ми,
дълго терзали
сърцето и мисълта ми
много ви моля –
Както във мене,
така и на листа –
Нека ви има
в самотните нощи,
нека ви има
в страшното време…
когато те лъже приятел,
когато те мами любима!
Стихове мои,
нека ви има!



Очите ми във снимката се взират,
попиват твоите черти –
вълшебен миг – и като жива
                пред мен заставаш сякаш ти.
Косата – като златна свила,
ушите – раковини две
                от топлото тропическо море
веждите ти – две дъги красиви
                след дъжд във синьото небе,
устните ти – във тях е сякаш елексира
                на който се съмнявам някога,
                дали ще мога аз да се напия,
брадичката ти – нежна, неодрана
                от небръснатата ми брада,
а по-надолу – деколте, едва загатващо
                за две гърди красиви.

До тук – това е снимката.






Чрез вятъра ще кажа аз –
обичам те,
чрез слънцето огряващо деня,
чрез облаците гонещи се горе,
чрез ручея със бистрата вода.

Аз вече казах го,
очаквам те – ела!

PDF Print E-mail
There are no translations available.



<< Start < Prev 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 Next > End >>

Page 13 of 22