Лука Касъров (1854-1916)
Лука Касъров (1854-1916) е първият български енциклопедист, лексикограф, просветен деец и библиограф, създател на първата българска енциклопедия "Енциклопедически речник", поддиректор на Пловдивската народна библиотека (1902-1915). Роден е на 24 юни 1854 г. в Копривщица. Бакалавър по изкуствата от Робърт колеж в Цариград. В периода 1877-1890 г. е сътрудник на вестник „Зорница“. От 1893 г. живее в Пловдив и работи като гимназиален учител, главен библиотекар и поддиректор на Народната библиотека. Както много други личности, съграждали богатата ни културна история, и той незаслужено е останал в забвение. По повод смъртта на този бележит българин, през 1916 г. сп. "Светлина" отбелязва, че неговият Енциклопедически речник "...ще бъде единствен за дълго време като справочна настолна книга". Първата българска обща енциклопедия е издадена през 1899-1907 г. в три части: през 1899 г. излиза том I, през 1905 г. излиза том II, а през 1907 г. - том III. Лука Касъров си поставя благородната и трудна задача да даде на българския читател цялостен енциклопедичен справочник "... който се поднася на училищата и на интелигентната публика с надежда да стане настолна книга на всяка частна библиотека, на всякой дом" (Предговор, Ч. 1, С., 1899, с. ІV). Енциклопедически речник съдържа 3172 печатни страници, около 23 000 статии и съдържа, както е посочено на титулната страница, “1) сведения исторически, биографически, географически, научни, литературни, митологически, библейски и други; 2) чужди думи, употребителни в книжовния ни език, и 3) наши си книжовни думи, които мъчно се разбират”. Близо 40 години тя остава единствената българската универсална енциклопедия. Без съмнение, Лука Касъров се ръководи от примера и принципите на френския лексикограф, педагог и издател на енциклопедична литература Пиер Ларус. Удивителното в случая е, че трудът е дело само на един човек, който го подготвя в продължение на 30 години, използвайки източници на български, френски, английски и руски език. Речникът е венец на издателската дейност на Драган Манчов. За да го отпечата, издателят продава къщата си, а за ІІІ-ти том залага своята пенсия.
Работата като библиотекар подтиква Лука Касъров да напише и друг голям труд - "Пълен български речник", който не е отпечатан. Ръкописът, състоящ се от 4232 страници, се пази в архива на Пловдивската народна библиотека. В нея се съхранява и "Служебен списък", издаден от дирекцията на Пловдивската девическа гимназия. В него, освен работната му дейност, са описани и всички книги, които е създал и при чието съставяне е взел участие.
В Пловдивската народна библиотека Лука Касъров работи от 1896 г. На 1 юни 1902 г. директорът Борис Дякович го назначава за поддиректор, за да се осъществи пренареждането, сигнирането и каталогизирането на библиотечния фонд, който е в незавидно състояние. Освен с работата по каталозите, Лука Касъров е ангажиран с ред организационно-административни задачи по ремонта на сградата на библиотеката. И в същото време изготвя съвсем сам първия в страната Енциклопедичен речник в три тома, чието издаване е цяла одисея от препятствия и съдебни дела. Лука Касъров напуска библиотеката през 1915 г. и умира в Копривщица на 8 май 1916 г.