ЗА НАС

Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив изпълнява функциите на второ национално книгохранилище. Библиотеката има голям принос в опазването на българското културно-историческо наследство. Тя е най-голямата публична библиотека в България. Наред с Националната и единствена сред другите библиотеки в страната, тя съхранява и опазва за поколенията пълен Архив на българската книга.

Областната библиотека и музей се създава и изгражда като национална библиотека на Източна Румелия през 1879 г. по личната инициатива и с усилията на видния възрожденски деец Йоаким Груев, тогавашен директор на Дирекцията на Народното просвещение. Тя е първата културна институция в Южна България, която задоволява социалните потребности от образование и наука на новоучредената автономна област и съхранява паметниците на българската писменост и култура. През този период Пловдив е културна столица на целокупна България. Тук живеят и творят Найден Геров, Йоаким Груев, Константин Величков, Христо Г. Данов. По-късно идват Иван Вазов, Петко Славейков, Петко Каравелов, Захари Стоянов. 

Първостроителите Йоаким Груев, Константин Величков, Петко Каравелов са ярки личности, участвали дейно в учредяването на института, изграждан като общообразователна универсална библиотека с функции на научен институт. Тяхната идея се разгръща в историята на библиотеката до наши дни, за да докаже демократизма, идеализма, далновидността и отношението на високо ерудираната личност към библиотеката и книгата.
След Съединението нормативните документи, касаещи библиотечната дейност в страната – Указ № 37 от 1887 г., Указ № 9 от 1897 г. за депозиране на печатните произведения в народните библиотеки, както и първия Правилник за народните библиотеки в София и Пловдив – регламентират равни права и задължения на двете народни библиотеки.  Затова Народната библиотека в Пловдив се развива като архив на българската книга и периодичен печат, богато книгохранилище на ръкописната и възрожденска книжнина, създават се уникални колекции от редки и ценни издания. През 1886 г. започват книгообменни връзки в страната, а от 1909 г. с чужбина. През 1904 г. започва издаването на Годишник.

140 NBIV web

Днес Пловдивската народна библиотека е общодостъпна универсална научна библиотека с фонд от 1 925 000 библиотечни документа. Годишно се реализират ок. 120 000 посещения и се заемат ок. 295 000 библиотечни документа. Библиотеката притежава богат универсален фонд от научна, художествена литература, ръкописи, палеотипи, старопечатни, редки и ценни издания, богат справочен фонд, български и чужди периодични издания, аудиовизуални и електронни документи, оригинални произведения на изкуството, лични библиотеки.
Библиотеката си сътрудничи успешно с редица български и чуждестранни партньори, имащи отношение към културата, науката и образованието, с местните културни институти, приобщени към идеята за събиране и съхранение на обществената памет и културното наследство. Библиотеката е и един от основателите и активни членове на Българската библиотечно-информационна асоциация.
Целенасочената работа по автоматизиране на библиотечно-информационните процеси започва през далечната 1979 г., когато се внедрява система за автоматизирано информационно обслужване на читателите. Към момента библиотеката притежава модерна компютърна мрежа с над 110 автоматизирани работни станции и предлага пълно онлайн обслужване на потребителите си. От 2008 г. Обществения информационен център и читалните зали предлагат безжичен интернет достъп чрез оформени WiFi зони. Към Библиотеката функционират два чуждоезикови културни центъра Deutscher lesesaal и American Spase, Дигитален център, Лаборатория за консервация и реставрация, Издателство, Книговезница и Дигитална печатница.
Библиотеката има амбицията да развива дългосрочно процесите на цифровизация на фондовете си, като инвестира в инструментален и трудов ресурс, за да гарантира поддържането на стабилна, ефективна и гъвкава дигитална платформа със свободно достъпни за гражданите ресурси.
В културния афиш присъстват клубни форми, музикално-образователни цикли, изложби, срещи с творци и артисти. Филмотеката, в чийто състав влизат над 600 игрални филма, екранизации на класически художествени произведения, се ползва с образователна цел. На разположение на потребителите са уникални краеведски сбирки и издания – плакати, материали за колекции и изложби на пловдивски художници, фото и фономатериали от премиери на Драматичния театър, Кукления театър, Оперно Филхармоничното дружество, проекти на декоративно-монументални произведения на пловдивски художници.

FaLang translation system by Faboba