НАЧАЛОТО

ioakim gruev

На 2 януари 1879 г. е направено първото вписване в първата инвентарна книга на книгохранилището при Дирекцията на народното просвещение в Източна Румелия. Само четвърт век след създаването на този най-стар културен институт в Южна България, Борис Дякович пише: „Двама са главните създатели на Пловдивската библиотека и музей: многозаслужилиятъ патриотъ г. Iоакимъ Груевъ и чутовниятъ наш държавникъ Петко Каравеловъ. I. Груевъ, като директоръ на народната просвета въ Източна Румелия, съзнавайки високото значение на библиотеките и музеите за развоя на националната просвета и ръководимъ отъ свещените чувства на старите наши патриоти, съ закон основалъ по определенъ планъ първата държавна библиотека въ Южна България и първия български музей. П. Каравеловъ, като пловдивски кметъ, издействувалъ да се подари место за сградата на симпатичното нему учреждение. Наистина, местото било подарено и сградата била построена, ала определили тя да служи за парламентъ на Източна Румелия. За щастие, събитията попречили да се осъществява волята на пловдивския кметъ П. Каравеловъ и на неговите съветници, та на 15. Мартъ 1886 г., по изричната заповедъ вече на министра-президента на съединена България П. Каравеловъ учреждението било пренесено въ новото здание. Никакви пречки отъ страна на пловдивските военни и цивилни власти, които искали да обсебятъ зданието и дори са успели въ време на революцията и войната да се наместятъ въ него, не отклонили решението на мощния покровителъ на нашето учреждение.“ 

Събирането на книги за бъдещата библиотека започва в самото начало на 1879 г., а нейното организиране (в началото книгохранилище) към Дирекцията на Народното просвещение с изяснено предназначение и функции се извършва през втората половина на 1879 г., непосредствено с уреждане и укрепване на Източнорумелийското управление. В запазените 16 листа от Дневникъ на различни petko karavelov

Книиги които са постаповали в Библиотеката – първата инвентарна книга – са регистрирани 286 книги. С първия обнародван документ, който засяга новосъздадените библиотека и музей, „Окръжно № 42“ от 30. I. 1880 г. – относно „издирвание и прибирание на старини“, ЙОАКИМ ГРУЕВ нарежда на префектите и околийските началници да съдействат да се приберат даром или срещу възнаграждение откритите старини: „Водима отъ подобни съображения, Дирекцията на Народното Просвещение почете за своя длъжность да се погрижи у време за мерки: отъ една страна да основе въ Пловдивъ Музей за старини, дето да се приберът даром или срещу възнаграждение, колкото се може, откритите досега старини, като: ръкописи, монети, надписи, остатки от облекла, оръжия, сечива, съдове, камънни и металически изделия, вкаменялости и пр. (…) Подарените на Музея старини периодически щатъ се обнародват чрезъ вестниците заедно съ имената на подарителите имъ.“. В отговор още от началото на 1880 г. в Дирекцията започват да постъпват дарения. Дарена е и т.нар. Венелинова библиотека, собственост на българското ученическо дружество в Одеса, наброяваща 1850 тома, купувани и събирани от български ученици и студенти. Библиотеката е пренесена през 1875 г. в Цариград, а през 1880 г. в Пловдив със съдействието на Найден Геров, руски вицеконсул в Пловдив.

Наред с даренията, Груев предвижда в бюджета на Народното просвещение и средства за закупуване на книги и старини. За 1880/1881 учебна финансова година от бюджета на Управлението на Източна Румелия се отделят 56000 гроша – 6000 гроша за закупуване на книги и 50000 гроша за събиране и откриване на старини. Към старините са отнасят и ръкописните и старопечатните книги (славянски и чужди). За 1881 и 1882 г. бюджетът за книгите отново се запазва 6000 гроша, а за старините спада на 34000. През същата година са предвидени средства и за канцеларски разходи на библиотеката. През 1882/1883 г. бюджетът значително нараства и достига 200000 гроша.

През 1881 г. Дирекцията на вътрешните дела на Източнорумелийското правителство изработва „Законопроект върху свободата на печата“ с вносител главния секретар Гавраил Кръстевич. Предложения чл. 3 от него, „При обнародванието на всяко печатано нещо, издателят е длъжен да дава по два екзампляра на Дирекцията на Просвещението, инак той ще се наказва с глоба от 15–200 гр.“, представлява първа инициатива за законодателно уреждане на депозирането на българска книжнина в страната, доказвайки държавническата мъдрост и далновидност на първостроителите да положат здрави основи на областната библиотека.
През 1881 г. ПЕТКО КАРАВЕЛОВ пристига в Пловдив и активно участва в обществения живот на Източна Румелия. През 1881/1882 и 1884/1885 учебни години е учител в Пловдивската мъжката гимназия. Своята богата лична библиотека видният общественик предоставя на любознателните си ученици. В края на 1881 г. Каравелов прави първата голяма поръчка на книги на английски език за Пловдивската народна библиотека и с това формира значителна част от ядрото на библиотечния фонд. В архива на библиотеката е запазена фактура на фирмата „Николаус Тюбнер“, издадена на 22 април 1882 г. с 324 заглавия в 429 тома. Обстоятелството, че министър-председателят на Княжеството прави първата поръчка за библиотеката в Пловдив представлява прецедент в историята на комплектуването и историята на библиотечното дело изобщо. Широтата на библиографския подбор и задълбочената научна осведоменост доказват значимостта на поръчката и убедително представят Пловдивската народна библиотека в националния книжовен фонд. В периода 1883–1884 г. Каравелов е кмет на града. Hа 25 октомври 1883 г. изисква общинския съвет да отстъпи място, „за да се построи изключително областна библиотека и музеум“.  По негово изрично настояване, след Съединението библиотеките на източно-румелийските дирекции, вместо да заминат за София, преминават под управлението на новата държавна библиотека в Пловдив.

На 1 май 1882 г. Източното Румелийско правителство издава „Публично административен правилник за устройството и управлението на областните библиотека и музей“, подписан от Генерал-губернатора Александър Богориди. Библиотеката и музеят са поставени под ведомството на Дирекцията на народното просвещение. Официалното откриване на нововъзникналото учреждение е на 15 септември 1882 г. На 25 септември с. г. Александър Башмаков, първият директор на библиотеката, подписва Обявление: „Съ което ся извьстява на всички ония почитаеми Господа, които посещаватъ Библиотеката, че требува да ся съобразяватъ съ следующите правила:
1. Всеки посетителъ щом влезе въ Библиотеката получава единъ посетителски листъ, когото ще пази до дето излезе изъ нея.
2. Всеки новъ читателъ е длъженъ да си земе от Канцеларията на Библиотеката годишенъ билетъ съ силата на когото може да посещава Библиотеката до нова година.
3. Исканието на книги за по-голема тишина става писмено; на масите въ читалището ся намиратъ постоянно особеннъй билети (искателни листове) съ които може да си послужи всякога посетителятъ споредъ начинътъ показанъ въ тяхъ.
4. Като поиска посетителятъ някоя книга, той заедно с исканието си дава на дверника и свойтъ посетителски листъ, подписанъ предварително отъ него. Посетителский листъ постоянно придружава книгите записани на него.

5. Говорение съ гласъ, пушение тютюнъ и д.т. е строго забранено въ Библиотеката.
Управителъ на Областната Библиотека и Музей:
Александъръ Башмаковъ
Пловдивъ, 25 Септемвр. 1882“

На 1 януари 1883 г. ИЛИЯ ЙОВЧЕВ е назначен за Управител на Областната библиотека и музей, на мястото на подалия оставка Башмаков. На този пост той остава до началото на 1887 г. 

karta_chitatel

Голяма е заслугата на Йовчев за грижливото и изчерпателно комплектуване на българската печатна продукция, предвид липсата на закон за задължителния депозит, отнасящ се за цялата печатна продукция в България. В резултат на грижливото му отношение към обогатяването на фондовете, през 1884 г. постъпват нови 1541 т. С тях в края на същата година фондът достига 10093 тома. По това време Христо Г. Данов, Иван Евстатиев Гешов, Драган Манчов подаряват на библиотеката значителни сбирки старопечатни и нови български книги. През м. април 1883 г. е обнародван и първия

Привременен Правилник на Областната Библиотека

Чл.1. Областната Библиотека е отворена за прочитание и извличание бележки всякой ден, часът от четире до седем след пладне, освен в св. неделя и официалните праздници.
Чл.2. В Библиотеката се допущат ученици само от горний кръг на Гимназията, и то които представят за това дозволително от управителя на Гимназията.
Забележка – Областната Библиотека е отворена за всички, освен онези, които са заразени с някоя прилепчива болест, имат кашлица или друго което би нарушило общийт порядък в Библиотеката.
Чл.3. Ония от посетителите, които желаят да прочетат книги, освен вестници и периодически списания, ще си земат от Управлението на Областната Библиотека годишни билети след като впишат своеръчно имената, званията и местопребиванието си в една книга. С[ъс] силата на тези билети те щат имат вход в читалището на Библиотеката в уреченото за четение време.
Чл.4. Никой не бива сам да зема някоя книга от раклите. Което списание се поиска ще се даде от служащите. Ако някое списание [се] състои от няколко тома, випуска или ръкописа, посетителят ще може да земе за прочитание до два наведнъж.
Чл.5. Исканието на книга става писменно. На масата в читалищната сала се намират постоянно печатени искателни листове; на един от които посетителят записва книгата или книгите които иска, и заедно с този искателен лист подава и годишний билет, който е приел от управлението на Библиотеката, на едного от служащите. Служащийт му предава исканите книги заедно с искателний лист, а годишний билет задържа за да му го повърне кога получи назад книгите и искателний лист.
Забележка – Посетителят може да земе и друга книга или да разменя онези които е земал вече през времето на посещението си. Ако иска добавочно книги той ги вписва в същий искателен лист, ако ли в замяна, той предава заедно с книгите искателний лист; а книгите които иска вписва в друг искателен лист.
Чл.6. Посетителят може да земе бележки или преписи от книгите на Библиотеката, и може да копира, само с молив от образите и чертежите.
Чл.7. Запрещава се да се бележат или някак да се повреждават, книгите или какви да са други притежания на Библиотеката; в противен случай виноватийт ще заплати веднага стойността, която управителят на Библиотеката ще поиска за повредений предмет; и ако повторително повреди нещо, ще загуби правото си за посещение [на] Библиотеката.
Чл.8. Запрещава се на посетителите да четат с глас, да се разговарят, да пушат тютюн или да правят какво да е друго нещо в салата на Библиотеката, което би нарушило тишината и порядъкът.
Чл.9. Понеже тази Областна Библиотека е съставена с цел да се ползува публиката от прочитание и извличание бележки, то книгите и периодическите списания няма да се изнасят из Библиотеката, освен в случай представени в следующите членове*.
Чл.10. Онези които се занимават с научни или литературни занятия могат да поискат писменно от управителят на Библиотеката някои списания по онази част с която се занимават. Тези списания не бива да са периодически списания от текущата година, речници, атласи, редки ръкописи и други такива.
Чл.11. Никой от такива не може да земе на веднъж повече от три разни списания или три тома от едно списание и да ги държи повече от две седмици. Преди истичанието на две седмици той може да поднови даже всичките книги, които има, ако преди това някоя от тях не е била поискана от другиго.
Забележка 1-ва – Ако лицето което иска да земе книга е непознато то неговийт иск трябва да е потвърден с поручителство от [н]якое познато лице.
Забележка 2-ра – Ако някой не се представи вътре в две седмици след приеманието на книги за да ги поднови или да ги предаде, той ще заплати на управителят на Областната Библиотека по един франк глоба на седмица или част от седмица за всякоя книга или том що е зимал. Ако ли не повърне книгите вътре в три месеца той изгубва и правото си за взимание книги от Библиотеката.
* Има се пред вид да се уреди една подвижна Областна Библиотека, на която книгите ще се дават на публиката и ще се управлява с особен правилник.

Управител на Областната Библиотека и Музей: И.С. Йовчов.

СТОЯН АРГИРОВ, филолог, библиотековед и библиограф e директор на Пловдивската народна библиотека в периода 1894–1901 г. Макар и с ограничен бюджет, осигурява пълната доставка на българската печатна продукция, фундаментални издания и справочници на чужди езици. В Пловдивската библиотека работи по Правилник на народните библиотеки в София и Пловдив и издава Ръководство за уреждане на народните, общински, ученически и частни библиотеки – първият библиотековедски труд в България. През 1896–1897 г. съставя и първия систематичен каталог на библиотеката, който нарича методичен. За първи път въвежда каталог на фиши от картон, предназначен за читателите. Тук започва и превода

SArgirov

на книгата на Константин Иречек „Пътувания по България“, която излиза през 1899 г. в обем 943 страници.

Първите книгообменни връзки на библиотеката датират от 1885 г. с  библиотеката на Британския музей, а редовни контакти се поддържат от 1909 г. с  Библиотеката на Оксфордския университет, Библиотеката на университета в Гьотинген, Берлинската кралска библиотека, Одеската градска публична библиотека, Кишиневската градска библиотека. За обогатяване на книжовното богатство на библиотеката се използват всички форми за доставка: депозит, покупка, книгообмен и дар. Комплектуването е основна дейност на създателите и организаторите на Народната библиотека в Пловдив:  Петко Каравелов, Найден Геров, Константин Величков, Александър Башмаков, Илия Йовчев, Стоян Аргиров, Борис Дякович.

FaLang translation system by Faboba