ОТДЕЛ СПЕЦИАЛНИ СБИРКИ

spetsialni_sbirki

Още със създаването на библиотеката започват да се събират ръкописни книги, български исторически архив, българска възрожденска книжнина, редки и ценни издания, портрети и снимки, а от 1949 г. сбирките се оформят в самостоятелен отдел.

*Ръкописни книги – колекцията включва славянски, гръцки, османотурски и персийски ръкописи на пергамент и хартия от ХI–ХIХ век. Сбирката от славянски ръкописи съхранява известните в научния свят особено скъпи и ценни средновековни книжовни паметници като Кюстендилски палимпсест, края на ХІІ век, Слепченски апостол (фрагмент), втора половина на ХІІ век, Кичевски триод, втора половина на ХІІІ век, Требник на Даниил Етрополски, 1592 г., Поп Йовков пентикостар от 1636 г., Пловдивски сборник, първа половина на ХV век, Сливенски дамаскин, първа половина на ХVІІ век и т.н. Неповторими по изящество и красота са ръкописите от ХVII век – Марковски Псалтир, 1638 г., Поп Аврамов миней, 1660 г. и Поп Аврамов сборник, 1674 г., Служебните минеи за м. май, юни и септември на Кръстьо Граматик и т.н.

*Български исторически архив – уникално архивно богатство. Архивните документи са ценни не само за проучвания и изследвания върху миналото на Пловдив и Пловдивския край, но имат и общонационална стойност, разкривайки интересни моменти от политическото, икономическото и културно развитие на България. Документите обхващат периода от ХVII до ХХ век, като най-многобройни са от втората половина на ХIХ век – времето на активната национална църковна борба, в която град Пловдив, след Цариград, е играл най-значителна роля. Съхраняваните архивни фондове са предимно лични и само малка част от тях са на учреждения, институти и организации. Тук се намират архивите на видни политически, стопански и културни деятели от епохата на българското Възраждане, а така също и на забележителни общественици, писатели и културни дейци след Освобождението. В БИА се пазят архивите на над 50 видни личности от национално и местно значение, между които с голяма стойност са тези на Николай Павлович, Йоаким Груев, Георги Груев, Леди Емили Странгфорд, Бранислав Велешки, фонд Агушеви, д-р Стоян Чомаков, Любен Каравелов, Драган Цанков, Димитър Душанов, Руско временно управление (1877–1879), Източна Румелия (1879–1885), Стою Шишков, Димитър Агура, Константин Величков, Николай Райнов, Иван Вазов, Гео Милев, Йордан Йовков и т.н.

*Българска възрожденска книжнина – наброява над 3500 тома в хронологични граници 1806–1878 г. Сред тях са: „Кириакодромион сиреч Неделник“ на Софроний Врачански (1806 г.), „Буквар с различни поучения“ на д-р Петър Берон (1824 г.), „Българска граматика“ от Неофит Рилски (1835 г.) и мн. др., както и периодичните издания „Български орел“, „Независимост“, „Знаме“, „Свобода“, „Цариградски вестник“, „Любословие“ и мн.др.

*Редки и ценни издания – по-голяма част от тези издания са единствени. ?Колекцията представя палеотипи, славянски първопечатни издания и първите печатни книги на български език от ХVI до края на ХVIII век, първи издания на класиците на българската и чужда литература, първи преводи, книги със старинна

kalendar_1818

и оригинална подвързия и отпечатани по особен начин, издания с необикновен формат. Тук са: География на Страбон (Венеция, 1516 г.), Стематографията на Христофор Жефарович (1741 г.), Музикален речник на Жан Жак Русо (1768 г.), Енциклопедията на Дидро Д`Аламбер (1778–1779) в 38 т., сбирка „Гравюри, художествени щампи и литографии“ и т.н.

*Портрети и снимки – интересна и значима колекция, съдържаща около 4000 фотографии и пощенски картички на лица, събития и обекти с изключително историческо значение. Във фонда присъстват фотографски документи с различна жанрова характеристика – портрет на лице, групов портрет, снимка на събитие и снимка на обект. Портретите на лица формират една основна част от фонда, сред тях има единични и уникални портрети на български възрожденски дейци, религиозни водачи, държавници, политици, монарси, военни, революционери и цивилни граждани, свързани с българската история (Васил Левски, Йоаким Груев, Найден Геров, Любен Каравелов, Захари Стоянов, НЦВ Фердинанд, НЦВ Борис III). Редица са и портретите на чужди висши военни, дипломати, монарси, учени и държавни ръководители – такива се османските султани Мурад V, Абдул Азис, Абдул Меджид, първия Гръцки крал и баварски принц Отон I, руски имперски генерали и губернатори, западни висши държавници, монарси и военни лица.

През 2018 година специализираната читалня №5 на отдел „Специални сбирки“ прие името Борис Дякович послучай 150 години от рождението на създателя на отдела Борис Дякович (1868-1937).

FaLang translation system by Faboba