РЕДАКЦИОННО-ИЗДАТЕЛСКИ ОТДЕЛ

RIO Katalog 1886Издателската дейност на библиотеката има дълга история. Първото собствено издание е реализирано само шест години след създаването на библиотеката, през 1885 г.
Тогава Областната библиотека издава „Каталог на книгите в Областната библиотека“. Това е първият печатан каталог на книги от библиотечна сбирка в България.
През годините след това се появява цяла поредица престижни научни издания, с които библиотеката затвърждава високото си име на културен институт. Някои от тях са: поредицата Годишник на Народната библиотека в Пловдив, 1904– , проф. Беньо Цонев, „Славянски ръкописи и старопечатни книги в Пловдивската народна библиотека“, 1920 г., Николай Райнов, „Орнамент и буква в славянските ръкописи на Народната библиотека в Пловдив“, 1925 г., двуезичното издание на Кондика на Пловдивския абаджийски еснаф, 1931–1932 г. и т.н.

Издателската политика на Библиотеката е встрани от чисто пазарния механизъм на издателския бизнес и доказва своето ефективно действие през последните години, съчетавайки издаване на ценни книги в ограничени тиражи, свързани с история и библиография, мемоаристика и документалистика, които са реализирани със собствен институционален ресурс от една страна, а от друга страна – реализира външни поръчки от автори, които представляват интерес в областите краеведска, публицистична, есеистична и съвременна художествена литература – лирика и проза. По този начин Библиотеката подпомага развитието на съвременната българска литература, краезнание, историография, библиография, документалистика и архивистика, дава своя принос в израстването на млади автори и в утвърждаването на автори с повече книги в съвременния литературен процес.
Редакционни-издателския отдел организира издателската дейност на библиотеката и издаването на печатни материали. Извършва семантична, граматическа, стилистична и техническа редакция на ръкописите, подготвени за печат. Извършва предпечатна подготовка, създава графичните дизайни на печатните материали, осъществява дигитален печат. Изработва предпечат на рекламни за библиотеката материали по задание. Депозира издателската продукция на библиотеката.
Успоредно с това осъществява и политиката си на възстановяване, опазване, репродуциране и реализиране на ценни за националната библиография и библиотекознание и в частност за историята на библиотеката материали, документи, каталози, историографски и библиографски сборници, справочници, фототипни издания.
Важно значение за издателския процес има обновяването на инструменталната база и оборудването на издателството със съвременна дигитална печатна техника. Високият печат е сменен с печат на офсетова машина и с дигитален печат още през 2006 г. През 2010 г. печатна машина „Дупло“ за черен дигитален печат и принтер „Коника“ за цветен дигитален печат изцяло заменят офсетовия печат. Скенерът и лазерният принтер улесняват, допълват и затварят технологичния процес на отпечатването. Технически се обновява и модернизира и Книговезницата в Библиотеката. Тя поддържа богат набор книговезки услуги за библиотеката и външни клиенти. Въведен е съвременен технологичен процес с машина за залепване на книгите с термо-лепило.

Книги, издадени през 2014 г.
*Антоанета Лесенска, съставител: „Каталог – изложба : Калиграфско-художествени школи и писарски средища по българските земи. Образци от славянската ръкописна колекция на Пловдивската народна библиотека“.
*Юлиян Папазян: „Поетите умират много пъти“ – лирика, Венета Ганева, съставител.
*Антоанета Лесенска, съставител: „Годишник на Народната библиотека в Пловдив, 2005–2013“.
*Мария Болгурова: „Писма без адрес. Пътеписи на духа“ – есеистично-епистоларна проза.
*Анастасия Георгиева: „Люлка за звезди“ – есета и стихове за любовта.
*Димитър Тепавичаров: „Откровения“ – стихове.
*Стойчо Божков: „Свалете маските“ – есета, разкази, новели.
*Антон Андонов: „Сватбени игри и хора от Ямболско“, монография.
*„Втора национална среща на валдхорнисти“ – сборник статии.

Книги, издадени през 2015 г.
*Антоанета Лесенска, съставител: „По следите на българската книга. Описи, находки, библиология. Втори национален колоквиум, посветен на 160 годишнината от рождението на Лука Касъров“. Книга, сборник статии.
*Пламен Джуралов: „За един по-добър свят. Системата Джуди“. Книга, приложна психология, автотренинг.
*Димитър Тепавичаров: „Тих тътен. Епиграми, рими, стихотворства“. Книга, сатирични стихотворения.
*Кирил Каймаканов: „Перущински залези. Документални разкази“. Книга, сборник разкази.
*Стефка Илиева: „Пиеси за деца: Наско – сладкото; Наско – турист“. Книга, две пиеси за деца.
*Мария Болгурова: „Обич вдъхновява. Поезия за Пловдив“. Книга, поезия, лирика.
*Ангел Пелтеков: „За да имаме огън. Лирика. Сонети“. Книга, поезия.
*Milko Divarov: „Lo straniero“ (Милко Диваров – автор „Чужденецът“). Книга, италианоезична, автобиографичен роман.

Книги, издадени през 2016 г.
*Брошура „Офортите на Рембранд“.
*Кирил Каймаканов: „Перущински хумор“ – анекдоти.
*Георги Бакалски: „Калояновското училище – от пясъчника до компютъра 1845–2000 г.“ – документалистика.
*Димитър Райчев: „Пловдивски справочник“.
*Милчо Караиванов: „Реквием за неудачници“ – криминален роман.
*Иван Киряков: „Когато любовта се превърне в поезия“, стихове.

Книги, издадени през 2017 г.
*Венета Ганева, съставител: „Преводачът Владимир Мусаков 1928–1968 г. : Биобиблиография“.
*Мария Болгурова: „Дневникът“ – есеистика, документалистика.
*Ангел Пелтеков „Без броня“ – стихове.
*Сдружение „Тодор Каблешков“ – София, НБ „Иван Вазов“ Пловдив: „Живот, посветен на Родината и обществото – сборник в чест на 150 години от рождението на Недко Каблешков“ – публицистика, документалистика.
*Сдружение „Тодор Каблешков“ – София, НБ „Иван Вазов“ Пловдив: „Живот, посветен на Родината и обществото – сборник в чест на 150 години от рождението на Недко *Каблешков“ – публицистика, документалистика.

Книги, издадени през 2018 г.
*Борис Дякович, „Исторически прегледъ на Народната библиотека и на Музея в Пловдивъ до Съединението“ – първо фототипно издание.
*Стефка Илиева, „Сборник с методически указания и консултации“ : „Народна библиотека „Иван Вазов“– Пловдив в помощ на библиотеките“.
*Милчо Караиванов: „Зона на лична неприкосновеност“, роман.
*Поля Паунова-Тошева: „Анастас Маринкев. Легендарният директор на Пловдивското музикално училище“, документален очерк.
*Мария Болгурова: „Чуй безкрайността. Животопис в есета и стихове.“.
*Елена Даскалова: „Стихове по залез“, поезия.
*Красимир Андреев: „Колкото тишината. Стихотворения“, поезия.

FaLang translation system by Faboba